"Институцията" взаимоотношения , статута на взаимоотношенията, качествено се е променил по посока истинност и разкриване автентичното съдържание на участващите хора ,по посока влизащият във взаимоотношения човек .Едва ли е имало друго време на Земята ни ,когато да се разкрива толкова очевадно и за слепият , че присъствието ни Тук и в собственият ни Живот е училище . Взаимоотношенията са училище.Семейство, общество, войната в Укайна, съседите - взаимоотношенията са училище за Духа ни , защото участваме активно в тях .Докато преди условията са били различни- оцеляване,изолираност и др .- всичко е било в модела :- Аз давам на теб и това трябва да ти е сигнал за теб , за да ми върнеш т.с. -Аз вече имам определени очаквания: аз съм добър към тебе, грижи се за теб да се чувстваш добре , но ...чакам възвращаемост и то добра, за мен .Дааа, давам и се чувствам добре ,но..пък само донякъде . Пълно удовлетворение идва когато има реципрочност и възвръщаемост - когато се усетим уважени и някак се поласкаваме .Но и това е за малко ./ Тук изключвам тези,които са в защити и при тях "няма такова нещо "-за жалост те са загубена кауза в момента /И ето тук е уловката ,на която мощно лежи опорочената схема на взаимоотношенията- родител- дете, отношенията в семейството и всички производни такива :-Какви очаквания имаш ти към другия ?!-Какви планове имаш за него ?!-И откъде накъде ?!-Кой ти е дал това право?!-Да не би да се е родил този човек, за да ти гарантира, че ти ще бъдеш вечно уважаван ,харесван, обичан ,погалван или похвалван ?!-Да не би да се е родил този човек, да изпълнява твоите очаквания и планове... някой да е добър с теб- планове неосъществени от теб ?!Що за високомерие?!-А нима не правим всичко това с децата си и удобно да наричаме това "любов "?!-А нима не сме жертви всички ние, и родители и деца , на тази зловеща неполучилост ?!Нанизани като пеперуди в хербарий на очакванивта на тази "условна любов "?!Хора, опомнете се. Лъгани сме и лъжем.Виртуози сме станали! Семействата ни, включвам тук цялото патриархалност на отношенията в него ,в обществото ,в образованието и т.н., ни превърнаха във виртуозни пианисти ,скачащи отчаяно само върху този клавиш , върху тази изкривена струна !Изключвам Единиците хора с голямо Е отпред.Е ,Време е И за нас да прогледнем.Сега ,като ярък фар в тъмното небе , е ясна максимата : -Давайки на теб , аз съм дал вече и давам на себе си и ...Точка.И тук влизаме в зоната на Здрача :Познавам ли себе си?! Обичам ли себе си?!Харесвам ли това ,което давам на себе си, за да получа теб ?!Чувствам ли се добре от тази ситуация?!И още: ... мога ли да получа ?!Ама,... имам ли право да получа?! Ама,.. достатъчно ценна ли съм, за да получа ?!И... мога ли да живея сам/а със себе си ,ако другият е недоволен от това, което аз му давам,искам,чувствам и съм откровена ?!И Ако ...другият , получил това което аз съм му дала- се повдигне ,вдъхнови, бъда радостен ,но реши да не ми върне и да потегли в своя посока ?Ако реши да ме напусне, например ?!Мога ли да живея с това или очаквам да се срина в ужас,тревожност и безсмислие ?!Мога ли да живея с ужаса от самотата си, без да обвинявам другия ?!Защото там на дъното на тази самота съм аз, ниизвернат и отхвърлен ,в името на една голяма илюзия.Ето заради този сценарий манипулираме себе си !И предпочитаме да дадем и двете си ризи на ближния , само и само да не ни напусне или... там какъвто е сценарият в главата ни .ИСтаваме все по-важни и арогантни, качени на собствения си пиедестал, за това, че даваме и двете си ризи ?! Ама, никой не иска това от теб ,човеко , още по-малко Христос . Този фалшив пиедестал трябва да се срути.До кога ние ще се преживяваме като да сме, едва ли не, по-праведни и от Него ! Ще се съсипем да позлатяваме кубета, да строим църкви, да даваме дарения ,да постим, и да палим свещи и да ходим по манастири... да ставаме "добри" за мама и тате , за мъжа ми ,за децата ми ,за правилата на църквата , за правилата на тоз и оня !Но това не умива мръсотията от челото ни за това, че сме изоставили Душата и Чувствата си ! Че ти си изоставил собствените си правила.За това, че сме жестоки към единственият човек, който има стойност на тази земя за нас и с който сме обречени да живеем цял живот - Самият вътрешен Аз-Душата ми !Много сме жалостиви за куче ,котки ,страдащи човеци и това е добре .Но сме щедро жестоки към себе си и към това как се чувстваме ! Това е Злото и злината ,в която доброволно участваме ! Защо това на никого не прави впечатление ?!Защо това се толерира дори ?!Защо сме възпитани , че изоставянето и неглижирането на себе си,на това как се чувстваш, да е гордост и признак за сила ?! За кого е полезно това?! - риторичен въпрос.Къде си ти и Защо позволяваш това ?Това не се прощава- няма значение колко чаши вино ще изпиеш, спазвайки традициите "на прошки" !За да сме праведни, правилни и "грижещи се за другият ", когото преживяваме за нуждаем или пък болен ние изземваме от силата му !Много удобно - уау ,какви сме силни, даващи и състрадателни ,любящи ...И наричаме това "любов". Не, дами и господа ,майки ,бащи и родители,учители,деди и деца !Това е вашият егоизъм ,егоцентризъм,и цинично бездушие !
Граничният космос между нас
18.03.2025
Електронен бюлетин
Ако искате да научавате първи за последните публикации в блога, абонирайте се за нашия електронен бюлетин.