Пробуждането не е пътуване за хора със слаби сърца.Ще станеш смирен. О, да. Поставен на колене. Много, много пъти.Това, което си мислеше, че знаеш, понякога ще се разтвори в нищото.Най-брилянтните ти прозрения, изумителната ти експертиза, работата на живота ти, всичко това може да се срине на земята.Понякога без предупреждение.Ще бъдеш накаран да започнеш от начало, и отново, и отново.И отново.(Казах ли ти, че това не е път за хора със слаби сърца?)О, да, със сигурност ще се докоснеш до блаженството и радостта от съществуването!Ще се смееш на простотата на нещата, в някои дни, разбира се!Но също така ще трябва да се изправиш срещу най-дълбоките си страхове, да се изправиш пред тъмнината и нощта вътре в теб, да отидеш на местата, където обитават неполучилите любов същества.Ще влезеш в джобовете на скръбта, за които никога не си знаел, че са там.Ще изплачеш милиард сълзи за изгубените и изоставени деца, отвътре и отвън.Ще се гневиш на небето, на родителите си, на всички учители, които са те провалили, на лъжите, с които си бил захранен, на онези, които никога не са се появявали, когато най-много са ти били необходими.Ще трепериш от страх в някои дни.В някои дни земята ще се отваря и ще те поглъща и ще те изплюва.Понякога ще си мислиш, че си стигнал до края на пътя и тогава ще се озоваваш в проклетото начало.Понякога ще ти се прииска да се откажеш.Понякога ще чувстваш, че изобщо не си постигнал напредък.Понякога ще проклинаш деня, в който си започнал това пътуване.Но ти се изцеляваш.Да, правиш го.Ти размразяваш, пренаписваш милиарди години карма. Приучването ти основано на страха се стопява и ти срещаш живота в сурово състояние.Връщаш се към природата, към градината, към дивата природа, където си бил заченат.Не винаги е лесно. Не винаги е спокойно.Не винаги е духовността, която са ти продали.Не винаги е любов и светлина, и радост, и позитивност, и чисто необезпокоявано осъзнаване.(Това са само мечти за уплашени деца.)Не, това е автентично пробуждане. Сега си войн на реалността, уморен от глупостите и фалшивите обещания, плачещ и гневящ се и смеещ се, за да влезеш в ужасната, прекрасна цялостност, каквато си.Всички твои стари мечти са се сгромолясали, но ти не си.Гласовете на страх и срам и съмнение може да са все още с теб, но сега си по-голям от тях.Имаш дни, в които се чувстваш малък, да, но имаш и дни, в които можеш да задържиш цялата проклета Вселена върху дланта си.Полудял си, за да станеш нормален, пречупил си се, за да бъдеш цялостен, заменил си старата сигурност за приключенския живот и си се отказал от тъжните стари догми заради тръпката да не знаеш .Намираш безопасност в най-тъмните места, и красота в най-самотните места, и любов на местата, в които си смятал, че са били изоставени от любовта.Никога не си изоставен от живота, приятелю, защото ти си живота и дори когато паднеш на земята, си напълно подкрепен от непознаваеми сили.И какво от това. И какво от това! Падаш! Натъртваш се. Известно време се чувстваш засрамен. Оплакваш старата мечта. И какво от това! Извикваш очакването и се обръщаш към реалността и тя никога, никога, не е толкова лоша, колкото си се страхувал.Повдигаш се, изтупваш се от праха, връщаш се на пътя и продължаваш да вървиш.Никога не си напускал пътя, ако трябва да бъдем честни.Защото пътя никога не е напускал ... теб.Защото пътят се оформя под самите ти крака, във всяко Сега, с всяка стъпка, която правиш или не правиш, радвайки се на твоето уникално пътуване, отпразнувайки себе си точно такъв, какъвто си днес, прекланяйки се на твоите неуспехи, както и на твоите победи.И така, започни наново, приятелю.Започни отначало.И продължавай да вървиш.
Джеф Фостър